автор: lefty

Подай ми огледалото да се огледам-
поглед, раз!
Присъдата е:
чуден,
благ,
сърдечен,
с равномерен пулс по вените-
абсурд!!!
Това е някой друг откраднал визия от мен
и лепнал си абсурд - душевен,
конска доза - мляко със катран.

***

Подай ми ръка.
Слизам по стълбата-
ниво след ниво,
потъва образът на
благ,
сърдечен,
бял мъж...
Ръката ми е празна,
Парапетът ми се хили.
Нещо ме смущава-
ава, ава, ава, ава...

Запъхтян съм!
Пулсът ми е нула.

***

Вратата изграчи след
прозрачния ти гръб.
Не се обърна.
...................
Мене ме боляха думите,
вратата натякваше твоето отсъствие.
Ъгълът хищно те скри от очите ми.

***

Взирам се.
Прозорците са пред мен.
Аз съм зад тях.
А, ти дори не си точица
на хоризонта...
Счупих прозорците,
защото ми напомниха за огледалото -
там съм чужд.