автор: radi_radev19441944

Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.

Навярно жив съм и навярно – луд.
Извайвам си кристално Елдорадо,
че всеки Цезар има своя Брут
в олтара на залязващата младост.

Душата ми премина през света
в оазис на миражи и светулки.
И трупа пълнолуния нощта
от сънища на влюбена цигулка.

Светът е глух, арбитърът – висок.
И пее миокардът горе вляво.
Налага се да преговарям с Бог.
Налага се и със самия дявол.

На мен се падна ролята на шут.
Предлагам тишина от звездопади.
Но случва се да бъда малко луд
и случва се понякога да страдам.