автор: CTPAX

Два облака.
Кафето ти до чая ми изстива.
Два облака, от които или ще заръми,
или потоп ще се излее, или вятърът
дантела ще изплете.

Палмите около басейна са вяло
присъствие от флората на Средиземноморието.
И, въпреки че ги поливат със сладката вода,
изсъхват палмовите клонки, приличат на метли, с които махам паяжината
от Йерусалима на съзнанието си - да видя жертвите.

Бащата с двете дъщери - голямата вече плува сама,
без пояса на вниманието
и се нарича "сине".
Малката е обградена от бащата - излишна е спасителната й жилетка.
Но и тя ще се научи да плува. Или пък не -
за да остане "дъще".

"Няма да завършиш това стихотворение, докато не потопиш главата си -
умилква се морето около глезените ми - дори и слънцето го прави
веднъж на ден по залез".
"Подводният ти свят не се вълнува - упорствам - но виж повърхността,
повърхността".

Очаквам ятагана на вълната.