автор: amodar

Вярваше ми, дори когато преувеличавах,
или си измислях приказки -
обичаше да му ги разказвам
и се смееше, как само се смееше,
макар да усложних живота му.
А той искаше да бъде лесен.
Всъщност аз ли бях, или не бях аз
тази - с многото претенции, женски хитрости
и караници,
след които следваше мълчание -
тъй валчесто в гърдите, а
думи, като `извинявай`, `обичам те`,
неизречени оставаха във въздуха -
нездрав, потъмни и лицата ни.
Мълчим.
`Ще се предам – казах аз. – Да угасне пламъкът и да се свърши!`
Но крещях.
Най-сетне
взех да бълвам възли, вопли, грапавини – все гадости,
с мълчанието навътре в мен, обгърнали душата ми …
Всъщност аз ли съм тази,
която руши, или съм тази, която създава …
Каква съм?
Добра или зла.
Коя от двете
го направи?