автор: YouNeedLobotomy

Стефан беше изпаднал в състояние на пълна летаргия. През последните няколко години химикоелектричните реакции в мозъка му бяха започнали да му отнемат всяка способност да комуникира с други човешки същества. От месеци не бе правил нищо друго освен да лежи в леглото си, да гледа тавана и да се опитва да не мисли.

Майка му се усмихваше през цялото време. Реакциите в главата й бяха реагирали странно на смъртта на баща й и я караха да го прави. Усмихваше се толкова много, че всички искаха да са около нея. Беше толкова позитивна.

Стефан, от друга страна, вече беше започнал да обмисля самоубийството си. Не се чувстваше тъжен, но се чувстваше уморен. През цялото време . Беше твърде уморен да спи и да изпитва каквото и да било. Всяка емоция го уморяваше толкова много, че му се искаше да спре да ги изпитва.

Проблемът с обмислянето на самоубийството му беше, че никога преди това не беше мислил по въпроса и нямаше представа как се прави. Единственото, което знаеше, бяха клиширани идеи от филми, които може би не работеха.

Имаше следните варианти:

1. Да скочи през прозореца:
+ Като изключим страха му от височини, беше сравнително лесно.
- Щеше да привлече твърде много внимание и мисълта за това го уморяваше. Навярно емоцията трябваше да е някаква друга, но всичко, което изпитваше, му приличаше най-много на умора.
- Можеше да не умре, а само да си счупи части от тялото. Щеше да боли, а и всички щяха да научат намеренията му и да му досаждат ужасно много.

2. Хапчета
+ Щяха да разберат относително по-малко хора
- Мразеше лекарства.
- Нямаше идея как и какви, затова щеше да му се наложи да вярва на неща от интернет.

3. Да си пререже вените
+ Звучеше сравните безболезнено.
+ Звучеше просто. Надолу по вената.



***

Ани беше толкова красива, че трябва да положа усилия да не превърна този разказ в порно.
Кожата й беше бледа и напълно едноцветна. Глезените й, краката й, китките й и врата й изглеждаха извънземно дълги. На друг човек биха стояли странно, но при нея само подчертаваха някакво аристократично излъчване. Очите й бяха бледозелени и вдъхващи доминантност. Косата й беше напълно права и падаше по гърба й като коприна.
Всичко от тона й до всеки маниер издаваше някаква мека всеважаща власт. Хората около нея изпитваха непреодолимо желание да й се подчинят. На всички ужасно много им се искаше да пожелае нещо от тях, за да могат да го изпълнят.

Баща й се занимаваше с шантаж. Беше типичен нарцистичен психопат от 90те години и вече беше натрупал сериозен капитал, когато се ожени за майка й.
Майка й беше неестествено умно дете. Когато беше седми клас, вече можеше да свири на пиано, беше написала дълъг, логически структуриран роман, който не отстъпваше по нищо от тези написани от признати автори от това време (което, разбира се, не беше трудно, защото българските признати автори имаха тенденцията да са напълно некадърни) и говореше руски и английски напълно свободно. Когато беше най-малка, си беше мечтала да стане първата българка жена-космонавт и да живее в космическа станция. Когато порастна, си мечтаеше да стане изобретател и започна да прави модели на идеите си, в началото никой не й обръщаше внимание, но по-късно родителите й станаха зле настроени към заниманията й и ги заклеймиха като глупости. Тя продължаваше въпреки тях, докато най-накрая не се отегчи, защото стигна до извода, че каквото и да направи, никой няма да му обърне внимание. Когато навърши осемнайсет, вече искаше просто да й се случи нещо интересно, а когато завърши право в Софйския университет, разбра, че това няма да стане.
За щастие тогава се запознала с бащата на Ани. Защото бе едновременно красива и видимо интелигентна, тя бе прекрасен признак на социален статус. Нищо не събужда пеперудите в стомаха на обсебена от мъжествеността си мутра като социалния статус, затова бащата на Ани се влюбил сляпо в майка й.

В момента, в който това се бе случило, тя вече била погълната от дълбока мизантропия. Намираше всички около нея или за летаргични тъпи сноби, които оправдаваха бездействието си с някакъв несъщестуващ морал, който практикуват само когато значи, че не трябва да правят нищо, или бледи и безинтересни същества, които бяха неспособни да имат идеи и които бяха готови на всичко, за да чуят от някой с авторитет, че са умни. Третият вид бяха мутри, които много приличаха на вторите, но вместо в интелекта си, искаха да вярват в мъжествеността си.
Умът й, превзет от мисълта, че всичко, което звучеше като приключение, е просто капан за наивници, я накара да се остави на младия шантажьор.

И така, след много безвкусен и безинтересен секс, първите признаци за Ани се появиха в утробата на майка й.
Скоро баща й спрял да крие всички тъпи млади момичета, с които изневеряваше на майка й. Това бе разбираемо, защото единствения начин, по който можеше да изпитва каквото и да е удоволствие от секса, беше ако някой друг знае.

Новопридобития цинизъм, с който Виолета (майката на Ани) се беше сдобила обаче, се бе оказал само върха на айсберг от лудост. И тя откри, че й трябва изключително малко, за да отрови мъжа си и да фалшифицира наследството му, което вече се равняваше на няколко сериозни имота из София.
***
Стефан се беше качил на прозореца си и се подготвяше да скочи, но откри, че това ще е много по-трудно отколкото изглежда. Съвсем скоро искаше да слезе от там, но се страхуваше, че ще загуби равновесие и ще падне.
Предишния път забравих да ви споделя нещо важно за Стефан. Той е гениален, но за момента никой не го знаеше.
GSM-ът му започна да звъни.
Опита се да се обърне, но за малко загуби равновесие и имаше усещането, че ще падне. И се хвана по-здраво. Стоеше на прозореца като некадърна, тромава версия на Спайдърмен.
Телефонът продължаваше да звъни. В крайна сметка Стефан се избута така, че да падне назад върху пода, шибна гърба си на Земята, но го игнорира и прескочи леглото си, за да вдигне телефона, на който звънеше непознат номер.
Първото, което му хрумна, бе че се е почувствал толкова жизнен за първи път от седмици.

- Стефчо?
- Мамо? Откъде ми звъниш?
- От телефона на един приятел. Много държи да се запознае с теб. Проявява интерес към сайта ти.
След като уби мъжа си, лудостта на Виолета влезе в плато. В продължение на дълги години не можеше да изпитва нищо освен тиха омраза и отегчение от всичко. С новопридобитото си богатство се стараеше максимално много да остави грижите за дъщеря си на други хора.
Ани вече беше навършила дванайсет, когато лудостта на майка й влезе в нов етап на бурно развитие.
Петнадесет години страдание не могат просто да бъдат описани в текст, но приблизително това бе движението в мозъка на Виолета.
Поглеждайки назад, виждаше, че не помни да й се е случвало нещо хубаво, което да я развълнува. Поглеждайки напред, виждаше, че ще става единствено по-стара, по-грозна и ще губи все повече контакт с изобретателния си ум. И тогава някаква почти съзнателна искра просветна в главата й с отговор на проблемите й.
- Можеш да станеш напълно невменяема. - за нея, разбира се, това беше великолепен съвет. Няма как да усещаш сивата болка на реалния свят, ако живееш само в главата си.
Скоро след това започна да вярва в магии. Изрисува цялата къща в пентаграми и подобни символи и започна да си говори с ангели и други магически същества. При нея започнаха да се събират много жени и мъже и я обявиха за главна жрица на групата им. За първи и единствен път в живота си Виолета получи признанието, което заслужаваше от група лунатици в кризата на средната възраст.
***
Ани не мразеше майка си, но не я обичаше. За нея тя бавно и сигурно се превръщаше в невменяемата жена, която живее в другата стая.
Не успя да се привърже и към жените, които я гледаха, защото се сменяха постоянно, докато най-накрая не навърши дванайсет и не започна да се гледа сама. Майка й не й даваше пари, но в шкафа им винаги имаше и Ани бе финансово презадоволена.
Сама си купуваше храна и си готвеше. Сама ставаше за училище всяка сутрин (правеше го, защото й беше по-малко скучно отколкото да стои вкъщи).
Сама ходеше до личната си лекарка, когато беше болна и сама си пиеше антибиотиците.
Фактът че оцеля беше чудо, но тя дори успя да израстне като талантливо и социално адаптивно младо момиче с остър ум и почти нездравословно привличане към властта.