автор: melange

Все се питам защо ме влече
и с какво ли ме мами нататък
ей това неизпито море,
придошло в пропастта на земята.

Ако имах две крехки крила
със размаха на мъничко птиче,
все над него аз щях да летя.
Да летя... с мисълта си обичам!

Ако можех и имах кураж
да се чувствам наистина млада,
щях да гоня в безкрайното аз
хоризонта безбрежен и гладък.

На морето усещам солта.
Неизвестното в него ме плаши.
Всеки може със сладка вода
да налива и шепи, и чаши.

Всеки има кураж в плитчина
да нагази и пак да излезе.
Колко плуват, надвили страха,
в дълбините безплътно безбрежни?

През това неизпито море
аз едва ли ще тръгна нататък.
Мога само да гледам пред мен
благодатно как пълни земята.

Как си тръгва с крила младостта
и далече, далече отлита.
Но ми стига дори и това,
че морето стои неизпито.