автор: dar4e_to

Нека този човек, който музика носи в очите
да политне в небето и запее над ниска луна.
Да се сбира в дете и в кръвта му животът да тича.
Нека расне крилато в душата ми, само една.

Нека диша така, че дъхът му да прави пътека.
Да ме вдигнат самотните птици на нея - човек,
в който дълго и страшно тишината е раждала екот.
Нека с никого друг, само с този, не бъда нащрек.

Нека плъзне мълва – и преди, и сега, и тогава –
че единствено той има плът с топлината на май.
Аз ще тръгна след него – с честта си и само по слава,
че избирам човека пред дяволски чистия Рай.

Нека! Нека така да достигна до края на друма
и ключарят щом впие взор в сърцето ми, строго смирен –
да намери там белег от обич, непипната с думи:
„Само този човек, само него оставих до мен!”