автор: apostola

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата с пряспи навяти
аз си търся другарска ръка.

Аз я търся в горите дълбоки
и я търся във тежкия мрак.
Аз я търса в жени синеоки
и я търся във божия знак.

Не ги слушам и злите езици,
и отварям аз стари врати
да я търся зад бистри сълзици
и зад огнени чисти искри.

И тогава над мен профучават
закъснелите древни стрели.
Във небето звезди зазвучават
и започва любов да вали.

И във тази любов аз откривам
припозната от мене ръка.
И сърце си пред нея разкривам
със любов да ме гали така...