автор: ludens

"... на всяка младост краят е нелеп,
а след това кахърите са бели..."
            Валери Станков

Октомври щедро ръси
  злато по дърветата.
Красиво е
и някак много тъжно.
Усмихвам се,
а зад решетката на бръчките
прокрадват се един след друг кахърите -
  - онези - белите.
И уж не мисля за това,
а ме е яд,
че толкова неща не свърших,
други разпилях.
Уж бях разумна.
  /Колко съм се лъгала/.
Бяла пепел поръсва душата ми.
Тръгвам си.
Моето циганско лято
ме чака зад ъгъла.