 |  Поисках дъжд, а ти слънца ми прати,
които изгориха сетивата.
Изчезнаха пространствата познати,
събуждах се далечна и чудата.
И чувството, че аз не съм от тука
едничко оцеля. И се засили.
Запушваха в душата ми улука
листата на понятия загнили.
Заплитаха се в тъмното въпроси
и зейваха завехналите рани.
Опитвах глътка милост да изпрося,
и зрънце вяра в нещо да остане.
Заглъхваха молитвите - нечути,
изгубвах се през нощите ни къси.
Светът ми неочаквано се срути
от толкова дълбоки земетръси.
Потъвах в близостта ти, но навярно
предавах се от гняв или уплаха.
Проклинах те. Но днес съм благодарна,
че истини незрими просияха...
Прегръщат ме ефирни необяти,
далеч от суети и лични драми.
Поисках дъжд, а ти слънца ми прати.
И никне тиха нежност от дланта ми.
26.6.13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Когато малкото е поВече" | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато малкото е поВече
от voda на 26.06.2013 @ 06:17:11
(Профил | Изпрати бележка) | Да, любовта преоткрива нови светове и ги огрява с нови слънца...
Издържано по съдржанив и форма.
Привет! :) |
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.06.2013 @ 14:43:25
(Профил | Изпрати бележка) | Привет! В случая става въпрос за нещо малко по-друго и не е подчинено на изблик на чувства, но не ми се говори за това. Предпочитам да си остане като един вътрешен акт на признание, не поради някаква конкретна полезност от общуването с лирическия и не определени прозрения, а нещо като отлив, от чиято дистанция само може да видиш, че истинското не са били руините, а това, което е било зад тях.
Едва ли мога да го обесня, мисля, че няма и нужда.
Светли мигове! |
]
Re: Когато малкото е поВече
от voda на 01.07.2013 @ 03:11:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Извинявай за допуснатите технически грешки - имам проблем със зрението. |
]
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 01.07.2013 @ 10:39:35
(Профил | Изпрати бележка) | Няма нужда от извиняв.
Дори не ги забелязах.
По-съществено е да имаме едно друго, надсетивно зрение-пребиваване.
Ползотворна седмица и до нови споделения! |
]
Re: Когато малкото е поВече
от Rodenavlotos на 26.06.2013 @ 06:57:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Тук си друга, изпълнена със светъл оптимизъм и осъзнаване на собствената значимост. Което ти подхожда. Поздравление, мила за чудесния стих! |
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.06.2013 @ 14:45:44
(Профил | Изпрати бележка) | О, както от дълги години казвам-оптимизмът само фиксира едно статукво, не го променя и сам по себе си не е освобождаване, а вкопчване в
някаква трепетност, убеденост, очакване, идея, че действителността, не е твоя отговорност, но пък от друга страна ще се промени, според твоите или нечии желания. Но те винаги ще бъдат в конфликт. Има разлика между естествено състояние на перманентна безусловна радост и (само)внушен привидно мотивиращ оптимизъм. А понякога ти е достатъчна само светлинката, че някой го има (няма)
Значимостта ни не е собствена, а просто продукт на някакви външни ценности. Това, което има цена не е свободно, нали? ;)
Симпатии и усмивки! |
]
Re: Когато малкото е поВече
от doktora на 26.06.2013 @ 10:54:50
(Профил | Изпрати бележка) | Поисках дъжд, а ти слънца ми прати.
И никне тиха нежност от дланта ми.
Силна поанта за поетичното ти обяснение в любов.
Много си нежна напоследък...:“)
|
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.06.2013 @ 14:54:13
(Профил | Изпрати бележка) | Само от празната длан може да покълне крехкото стръкче, нали?
Представи си в една задушена от плевелите на суеверия, убеждения, съмнения, напрежения, противоречия, гниещи ценности, щения и тежнения почва - какво би могло да оцелее и как би могло да подаде главица към светлината.
Не разбирам от поанти, а доколко е любов - не познавам красотата на тази дума, затова нямам право да си я присвоявам, като нещо, което ми се иска да е. Колкото и да е изкушаващо. По-скоро е тиха и не толкова конкретна благодарност, нещо като ведра усмивка в зениците на дете. |
]
Re: Когато малкото е поВече
от zebaitel на 26.06.2013 @ 11:30:50
(Профил | Изпрати бележка) | Поисках дъжд, а ти слънца ми прати,
които изгориха сетивата...
От сутринта си го повтарям това! И ми е добре!
|
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 26.06.2013 @ 15:07:44
(Профил | Изпрати бележка) | Е, това с повтарянето някак като автопропаганда се получава и това прави невъзможен досега до всяка истинност, от съзерцание се преминава в отрицание. Човек е добре или щастлив, когато не го осъзнава като ценност, изрече ли го - вече го губи.
а стихото е и донякъде смигване към едни думички, на които преди не обърнах вероятно внимание...
Прегръдки и до нови срещи!
|
]
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 11.07.2013 @ 09:43:08
(Профил | Изпрати бележка) | Когато разредим усещанията си и когато светлината резорбира бъртвежите не сетивата, онемяваето ще е наистина благотворно.
Но най-често ние чуваме единствено това, което сме излъчили
като представи и възприятия |
]
Re: Когато малкото е поВече
от Uroboros на 28.06.2013 @ 01:02:20
(Профил | Изпрати бележка) | | То никой от нас не е от тук, ама някои прекалено много бързат да си заминат. Обаче щом имаш такъв резонанс, дерзай... |
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 28.06.2013 @ 10:25:36
(Профил | Изпрати бележка) | То именно дерзаенето ни заковава тук, в това ни състояние.Не е въпрос на време, а по-скоро на отстояние и състояние...
И да се разбързаш, служейки на сегашната си природа и проявления, къде очакваш да се отзовеш, освен пак, още по-дълбоко в нея.
Докато не ти се разрушат всички вътрешни и външни светове и не ти остане нищо, на което да се облегнеш като патерица и да ти даде измамно чувство за сигурност, няма как да битуваш в освободеност. Като се приведеш да се вкопчиш в нещо-идея, чувство, желание, мечта, вяра-губиш веднага равновесието си.
Благодаря, че се отби. |
]
Re: Когато малкото е поВече
от Uroboros на 10.07.2013 @ 21:38:49
(Профил | Изпрати бележка) | "Докато не ти се разрушат всички вътрешни и външни светове и не ти остане нищо, на което да се облегнеш като патерица и да ти даде измамно чувство за сигурност, няма как да битуваш в освободеност. Като се приведеш да се вкопчиш в нещо-идея, чувство, желание, мечта, вяра-губиш веднага равновесието си. "
Всичко това е точно така. Но колко скъпо струва всяка прашинка мъдрост. :) |
]
Re: Когато малкото е поВече
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.07.2013 @ 19:39:06
(Профил | Изпрати бележка) |
Точността е свързана с нашата адекватност. Подобни понятия са валидни само в състояние на извън времепространствени условности.
Но ние сме инертни и неизбежно тиктакаме, търсейки с какво да запълним себе си. Празната длан е невъзможно да бъде ограбена....
-- |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 496
ХуЛитери: 3
Всичко: 499
Онлайн сега:
