автор: plami_6

Ту с ромон мрачен, ту с лудешка врява
в неравноделен такт се стелят дни.
Понявга вечер ледени вълни
хармония и горест въдворяват.

Стотици глетчери белеят ядно.
Стопяват се, побягват из кръвта.
Настръхнал, сещам стегната връвта
през гърлото ми, впита безпощадно.

Адрес с изнемощяла длан изписвам
върху самотно кленово листо.
Изпращам ти ридаещо писмо,
зазидало днес образа ми хрисим.

Целувките ми ще си спомниш, мила!
Ще се завърнеш – пролет изкласила...