автор: MaCTePa

Тази вечер изгубих себе си.
...в черно портмоне от "всичко за един лев".
Бях лична карта, шофьорска книжка, читателска карта от библиотека "Гео Милев", фонокарта "Мобика" с 32 импулса, няколко свои снимки - за да се разпознавам сред другите лични карти,... и цял куп хвърчащи листи - спомени от пропуснати разговори (никога не съм обичал телефоните)... Не пари - не. Похарчих се за две топли питки с кренвирш - за мен и за един приятел.
... Та молбата ми е: който ме намери да не ме търси. Не искам да бъда отново лична карта и телефонен спомен в нечий заден джоб. Искам само, който ме намери, да ме обади на Маргарита, да ме предаде. Аз съм този, който дръзна да се нарече Майстора, преди Тя да го е открила и преди Той да се е изгубил напълно... Но защо ли те занимавам с бръщолевенията на един безобиден луд, драги ми хулитерю - и сам знаеш, че надежда се губи последна. Дааа, всички търсим... Какво? Разбиране? Смисъл? Вяра? Надежда? Любов? Неее, търсим "happy end", търсим краят, от който всичко започва. За да се намериш, първо трябва да се изгубиш!... И, като заговорихме за "happy ending": Ето Я, идва...