"Едното ми око гъмжи от призраци,
а другото се мисли за единствено."
Виолета Христова
Светът не е околна диалектика,
а вътрешноприсъщо разделение -
едното ми око разбира вехтото,
а другото разчопля нови зрения.
Едното ми око е престъпление,
а другото - фалшив законодател.
Едното ми око е с второ мнение,
а другото е просто наобратно.
Едното слиза бързо с асансьора,
а другото - търкаля се по покрива.
Едното ми око дере и пори,
а другото се прави на заоблено.
Едното ми око гъмжи от призраци,
а другото се мисли за единствено.
И само в целостта на мрака - мисля си -
възможно е на взора ни пречистване.