автор: elf4e

С теб разбрах и намерих
тази липсваща част
от моето аз,
от твоето нас,
от нашето "раз".
С теб започнах начисто.
И през минало в мрак
се изправих все пак
да прегърна дете,
да се влюбя,
катарзис душевен
и чист, много истински..

Всеки миг, всеки шум
или липса на шум
са потискащи,
без теб,
без дете и без нас
е безсмислено,
липсваш ми...
Искам те...

И с теб сме заедно,
вместо "аз" - "ние",
все по-сияещи,
понякога смайващи,
а друг път смазващи,
запазвайки важното,
крепейки цялото
като с магия.

И ето ни - има ни,
има смисъл, така сме орисани.
Ти ме спаси,
сега ме дръж
и ти се дръж, знай,
че няма сух дъжд...
Има само "плясс"
в появата на новото
или вечното "нас".
Фрас!
Някъде там,
откъдето ме взе,
където всичко
започва и свършва
с "Раз!"...