автор: osi4kata

Дописвам си поемата. Живот...
Препускам по последните ѝ стихове,
по челото избиват капки пот,
а всъщност, не ме гони никой.
Не ме догонва враг, див звяр, смъртта...
Не ме догонват болест или лудост ,
дори не ме догонва старостта,
тя е дошла, а аз не съм я чула.
Изписах си писалото. Да, да.
Увлякох се във дребните детайли,
раздадох милиони имена,
отприщих всичките си тайни.
Разголих се до беззащитност, до душа.
Изкарах си невроните на показ
и вече искам да се спра,
да сложа най-накрая точка...
И бързам да допиша този лист
с прозрачните си разкривени пръсти,
събрани в спусъка на безпощадния молив.
Петното не е от кафе, от кръв е.