Беше права - не съм като фон.
Все пак фонът не се игнорира.
Но не съм даже минало щом
бегъл повод за мен не намираш.
Мен ме няма. И всъщност го знам.
Дишах само с прашинка надежда.
И пред себе си неоправдан -
недокоснал деня ти - изчезвам.
А без мен ще е смислен светът.
Ще е толкова светъл без мен.
В твоя ден, в твоя дъх, в твоя път -
съвършен е светът. Съвършен!