автор: feia

Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието.
Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира. Все едно попадаш в друго измерение и получаваш такова разширение на душата, че ти иде да прегърнеш всички.

Поезията е прозрение.

Пътят е труден, но трябва да бъде извървян. А за да е светъл, са нужни ясен ум и будно съзнание. Често страданието е наш неизменен спътник, но именно от болката в мидата-душа се ражда бисерчето-надежда.

Поезията е вяра.

Истинският Поет, сам запален от искрата на вдъхновението и просветлението, запалва огъня и в сърцата на хората. Вдъхновението е Божи дар, то не може и не бива да бъде заключвано в рамка.

Поезията е мисия.

Творческият акт си е една мистерия. Понякога думите сами те намират и всичко се излива на един дъх. Друг път дни и нощи се блъскаш в търсене на точната дума на точното място. Намериш ли я, стихът оживява и литва към душите на крилете на Пегас.

Поезията е отвъд думите.

И все пак, най-важното е да Я живееш. Може и ред да не си написал, но виждаш ли красотата и хармонията навсякъде и във всичко, сътворяваш ли ги със своите мисли, чувства и дела, ти си Поет по душа. И обратно, може да си написал десетки томове, и пак да не си Поет.

Поезията е начин на живот.