автор: markoni55

На биологичната ми майка, за която моят рожден ден е болка, която връхлита и мен

Не ми е празник. Не, не ми е празник
вече толкова много години.
Вниманието на приятелите ми ме дразни
и чакам този ден да си отмине.

Не го разбирам. Не, не го разбирам.
И не от възрастта, все е така.
Като че нещо безвъзвратно в мен умира,
но не се ражда с утринта.

Не те подирих. Не, не те подирих.
Hе можех да го причиня
на майчицата ми, едва подпираща
трудната ни и нерадостната съдба.

Не я попитах. Не, не я попитах
за теб, за себе си и тази тайна.
с нея и с вуйна ми в отвъдното отлитна
и знам за теб, и нищичко не зная.

Сега разбирам. Да, сега разбирам
за болката обземаща ме в този ден.
Навярно жива си и те раздира
несподеленото ти майчинство със мен.