автор: Rodenavlotos

Събрал е всички изгреви и залези във стих-
букет за мен - милион червени рози.
И чака долу, под прозореца ми- ням и тих,
дали и него ще познаят, както онзи

художник беден, от красивия романс.
Дали вратата си за него ще отворя
и ще го изведа на светло, от миманса,
защото иска, иска да говори,

пред имащата над сърцето власт
жена, с милион, милион красиви думи -
за своята нелепа, невъзможна страст,
накарала във пламъци да лумне

душата му, до днес любов незнаеща.
Но тя- душата му, не е Мария- Магдалена,
която днес за греховете си се кае.
Тя търси само своята любов, смирено.

И в тази нощ - един отчаян трубадур
реди безумните куплети под балкона.
Отварям. Няма урагани, няма бури.
Един самотен розов храст листенца рони.