автор: anonimapokrifoff

Таня, 33-годишна, все по-трудно се разбираше със сина си седмокласник. Баща му почина внезапно преди повече от три години и оттогава момчето се затвори. Пубертетът внесе още непробиваема мрачност в характера му и свободното си време Ачо прекарваше на компютъра. Тя напразно го разпитваше дали не се е сближил с някого от съучениците си, не се ли е увлякъл по момиче. Синът ѝ отговаряше лаконично с „не” и продължаваше да обитава собствения си капсулован и непонятен за нея свят.
Майката се опита да го изпрати на уроци по математика и български език, защото му предстоеше кандидатстване в езикова гимназия, но той отказа. Мотивировката му беше желязна: бе безспорният отличник по всички предмети.
Таня често се упрекваше, че така и не успя да създаде силна връзка с детето си. Когато с баща му се ожениха, бяха само на 19, а синът им проплака след половин година. И за двамата беше първа любов – по-истинска и по-силна от каквото и да е във вселената. Единствена любов, вечна любов: така си мислеха до онзи черен ден, в който Васко не затвори очи завинаги, отнесъл в тях всички слънца.
След раждането на детето решиха, че образованието си ще продължи само тя, а той ще работи. Дипломата ѝ беше по-добра от неговата, Таня по-лесно се организираше и залягаше упорито над учебниците, изцяло изключила всичко извън тях. Приеха я в университета и се посвети на следването, а Ачо го отглеждаха бабите и баща му. Сега си спомняше как Васко го учеше да брои: в дните, в които времето беше лошо и не можеше да го заведе в парка, правеше хартиени лястовици и двамата ги пускаха от балкона. Караше малкия да повтаря след него: едно... две... три... четири... И така до десет. Винаги десет лястовици. Това продължи и във времето, когато Ачо вече беше научил и таблицата за умножение. Книжните птици кръжаха кратко и падаха пред блока. После баща и син слизаха и ги прибираха, а майката съществуваше извън техния мир, наситен с рицари, пирати и полети.

(Продължението можете да прочетете в сборника "30 щриха за любовта")