автор: LinaTod

Учили са ме да казвам на бабите си „майко”, така че моята баба, добрата – онази, на която съм кръстена, е майка Васка. Всички внуци така й казваме.
Тя е дребна, пълничка, пухкава и мека баба, светлокожа, светлокоса и светлоока. Понякога ходи със забрадка. Връзва сутрин русо-бялата си коса на опашка и я свива на кок с много фиби. Тя е всеотдайна, предана, грижовна и мила. Неуморна. По цял ден ходи напред-назад из малката си къща и шета – готви, пере, чисти, тупа, оправя. Пали нафтовата печка – сама носи нафтата от мазето. На нея ми пържи филийки от ръчен хляб, който поема много от яйчената смес и те стават сочни, мазнички, а на места, където ножът не е срязал докрай и филията се е отчупила, остават недопържени. Обилно ги ръси с пудра захар.
Баба е обичлива, все казва:”Дай една бузка да цункам!” Аз се радвам да дам и тя сладко ме целува. Все пак аз съм на пет. После казва:”Дай и другата!” Мирише на готвено и на нещо сладко, на свежо, на сапун за пране – на чисто, на бабино... Има хубава усмивка и не я пести. Смее се звънко и заразително. А само как пее!... Има чуден, мелодичен, висок и мек глас, пее вярно. Пее ми „Изгубила Веселинка коланче”. Веселинка съм аз. После пее за Мариана, която имала шапка с перце – цялата песен, всички куплети. Тази ми е любимата – като приказка е. Следя историята между момчето и Мариана и недоумявам как така тя му иска сърцето, а още повече как точно той ще й го даде!... Като свърши, карам баба да я пее отначало. И после още веднъж... Майка Васка говори бавно, напевно и спокойно, разказва истории, залъгалки, броилки и приказки. Мога да седя и да слушам дълго. Обичам да се храня при нея – подредено е, топло, карето на мушамата е избеляло, но е чиста, мирише на онова, което къкри в тенджерата, през зимата – на нафтова печка, още на дом, на уют... У тях има винаги дъхав, бял, ръчен хляб от близката фурна.
Дядо Андро ходи всеки ден на пазар. Той е нисък, с шкембенце, има блага усмивка и големи очила с тъмни рогови рамки, през които всичко изглежда смешно смалено. През лятото ходи винаги със светла шапка с периферия и тъмна лента над нея. Обича ме най-много от всички. Била съм дълго чакана от него, защото съм първото момиченце след трима сина и двама внука. Дядо се шегува с мен. Дърпа долния си клепач и ме пита:”Плува ли тук корабче?” Аз, нали съм на пет, гледам внимателно и съсредоточено, въпреки, че подозирам, че се шегува и не виждам нищо, което да прилича на кораб. И никога не разбрах кой е правилния отговор, защото, каквото и да кажа, той се смее. И ми се радва!
Обичам да гледам как се бръсне сутрин. Първо отива до чешмата в кухнята, топи меката четка в малкото алуминиево легенче, слага крем за бръснене на лицето и грижливо и обилно нанася пяна по бузите, брадата и шията. След това взима самобръсначката и отива в другия край на помещението пред огледалото до прозореца. Там бавно и внимателно отнема пяната, като започва от бакенбардите. Вдига брадата нагоре, за да обръсне врата. Прави смешна гримаса, за да завърши с мустаците. Поглежда ме така в огледалото – с изпънати надолу устни и бели от пяна мустаци, а аз се смея. След това се връща при мивката и целият ритуал се повтаря още веднъж. Аз вървя по него и го гледам в ръцете захласнато. Мирише по мъжки на хубаво! Като приключи, все казва:”Ела сега да ме цункаш и да кажеш добре ли съм се избръснал!” И аз отивам!
Дядо Андро и майка Васка са майка и татко на моя баща. Татко Киро. И той е нисък на ръст, чернокос и синеок - като баща си. През лятото все седи гол до кръста, пуши на масата пред телевизора и чете вестник или книга. Моли ме да му чешам гърба. И да му нося студена вода от чешмата на двора. Казва, че аз му нося най-хубавата и сладка вода и аз тичам на налея, като силно я източвам преди това, а краката ми са целите в пръски от струята, която бие в циментовото корито! Татко ме носи на ръце до болницата, когато паднах от горната част на двуетажното легло и си сцепих ъгълчето на устата. Той ми купи колело, понеже вече съм на пет и държа седалката, докато се науча да карам. Най-много обичам да влизам с него в морето, защото плува с мен, закачена на врата му. И играе с мен във водата. Подава ми ръка като слизаме от трамвая. Искам да се омъжа за мъж, който също ще ми подава ръка като слизам от трамвая! ...
Преди месец татко изяде половин купа сладолед. И си отиде. При майка Васка и дядо Андро, по-точно – при неговите майка и татко. На оня свят. Мисля, даже съм сигурна, че е в добри ръце.
След месец аз ще стана на 40. Или на осем по пет.
Осем пъти съм пораснала от тогава.