автор: arhiloh

"Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!"
"В механата", Хр. Ботев

"Кукурику! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата!
Зимата се свърши и нощта се измина."
"Политическа зима", Хр. Ботев

Искам да живея скромно -
залък хляб и чаша бира,
а в богатствата огромни
друг утеха да намира.

Само покрив над главата,
най-обикновена дреха,
мир и яснота в душата,
безразличие към успеха.

Искам нещо толкоз малко,
нещо толкова нищожно,
но защо размахват палки
и крещят ми: "Невъзможно?!"

Сякаш страшна съм заплаха
за реда и обществото,
та без ред ме налетяха
псета - честни патриоти.

Не, не мога, не разбирам
трън защо съм им в очите -
може би защото бира
моя милост предпочита?

Или може би защото
не желая да се хвана
с патриоти на хорото
за властта самовенчани?

Дявол знае - мен те мразят,
мойто кротко биропийство,
а са слепи, че ни газят
и мизерия, и убийства.

Не, не мога, не разбирам
на живота естеството -
значи, щом обичам бира,
враг съм аз на обществото?

Значи, бесен щом не грабя,
грабнал чаша "Джони Уокър",
ще остана с празна халба
в тоз патриотичен покер?

О, налейте бира тъмна!
Майната ви, патриоти!
Ботйов, няма да се съмне
и ний, ний сме идиоти!...