автор: typa

Настане вечер. Неон изгрее.
Утихне бавно площада тесен.
Изплаче струна. Душа изтлее.
Нощта запее протяжна песен.

Очите стискам, но не заспивам.
И не защото съм с гузна съвест.
А просто искам да игнорирам
за миг живота, суров и ръбест.

Ала не мога. Така не става.
Над всичко гнило капак да спусна.
Не вярвам в бога. Душа корава.
За миг да можех да я отпусна.

Така будувам. Нощта минава.
Луната грее над мен смутена.
...И ме събужда съседска врява.
Облян съм в ярост и пот студена.

А покрай мене - не самодиви,
а черни сенки глухо се веят.
Нощта е дълга. Нощта убива
дори мечтите, що в мен живеят.