автор: Josefinne

Аз още те обичам.
Но моята любов е съвършена . Съвършена, защото е само моя, несподелена, платонична. Затворена в една песен, в спомените, в едно проклятие и в една раздяла.
Моята любов е приказка. В нея аз съм принцеса за наказание затворена в най-високата и непревземаема кула - кулата на миналото. Стоя на прозореца ден след ден, вгледана в хоризонта, който се простира зад очите ми, а не пред тях.
Чакам...
Чакам своя рицар, чийто кости се белеят на изоставено бойно поле. Чакам теб.
Аз, може би, мога да сляза от този затвор. Трябва само да забравя и ще съм долу. Ще мога да се погледна от основите как аз - принцесата, стоя обречена на прозореца на кулата. Но тогава ще съм обикновена, незабележима, просто една от всички. И как това ще ме направи по-щастлива?
Сега поне съм принцеса. Макар обречена. Макар и прокълната. Поне не съм забравена. Аз и моята съвършена любов. Завинаги ще те обичам.