"Колега,
дай ми сичката парА на света..."
(Ицо Хазарта)
имам нужда от всичкото време
за да седна да пиша за дребните
неща които лесно правят дните ни
приемливи или непоносими
имам нужда да мисля по двадесет
часа дневно за думи и сенки
за размери обеми и дялове
трябва доста хабеж на хартия
без претенции без много скромност и
трябва бягство от евтини трикове
трябва някак да скрия конците
на писаното с малко интуиция
че другите понякога не смогват
да схванат някои нюанси в умовете си
в прекрасните си смели умове
та може и полезно кой го знае
да бъде да четат за полутонове
в главата на неволен наблюдател
а проклетото време не стига
не съм декарт налага се да вмествам
повърхностните опити сред планове
за най-различни срочни други работи
врагът изтича пак между клавишите
все няма как юздата му да дръпна
а някой ден ще свърши всяко писане
и мислене за думите и сенките