автор: rosi45

Той беше просто един лист от голямото дърво.
Но какъв лист! Яркозелен, опънат, с гладка, блестяща повърхност, свеж - направо ти се приисква да го докоснеш до устните си... По жилките му течаха живителни сокове на дървото, а листът изпълняваше безотказно своята работа - фотосинтезираше... облян от обилните, златисти слънчеви лъчи, които превръщаше в енергия...

Но животът е неизменно движение, следва своята спирала... сезоните и биоритмите в нея...

Дойде есента. Биологичните процеси не отминаха и листа. Дръжчицата му неусетно започна да се отделя от клончето, нямаше вече чудесния си тургур, изсъхна, посбръчка се, нямаше сили вече да поддържа зеления си цвят, но запази формата си, а което беше най-прекрасно, той се изпъстри с жълто-оранжево-червени багри... вече не се страхуваше, че ще падне от дървото. Знаеше, че ще бъде част от "златната есен", която хората така харесват...

Тогава листът се откъсна и изпълни своя сложен пирует към земята. Една възрастна жена, седнала на пейката под дървото, се загледа в него... какво изящество... като в забавен кадър листът падна в скута на жената. Състарените й, но все още красиви ръце, нежно го взеха и прибавиха към колоритния букет от разкошни есенни листа... Те щяха да внесат топлите багри в дома й...