автор: typa

Понявгаш съм такъв – ненаиграл се.
Флиртувам с мрака - непознат приятел,
изскочил там, от дебрите на хаоса
и стръв за сетивата ми изпратил.

Понякога се цупя тъй досадно
и, може би, отблъсквам си късмета.
Достигат ме тържествено-парадно
парчета от халеева комета.
Забогатявам, видно е, духовно.
Прозрения ме блъскат по главата.
А после пак изпадам в безтегловност,
до следващата обявена дата
за пищния спектакъл от звездите.
Билети нямам. Нито пък покана.
Дали пък кротко да не се омитам!
Не. Няма пък. Решавам да остана.
И нямам намерение да питам
аз никого. И никога. Това е.
Ще правя пак каквото пожелая.
Ще си флиртувам и ще си играя.
Ще дойде мракът – непознат приятел,
от дебрите на хаоса отново.
Ще бъда вече стар и неприятен.
Ала и той не ще е нещо ново.
И пак ще си се глезим до премала,
и пак ще си отпускам сам юздите,
ще вляза в свойта собствена спирала
на времето, живота и звездите.