автор: tomatroev

В поезията има много хляб
и знам, че може да нахрани всички.
Поезията не е стар долап,
а вътре - няколко изсъхнали корички.

И уж вървеше по масло и мед,
но никой не можа да ги опита.
Поезията бе по пет за лев,
но хлябът в нея бе досадно типов...

А после хлябът също стана нов,
направен от префинени писатели.
Днес в книгите им има грам брашно,
а другото е само набухватели.

Разпалили са поетична пещ
и пишат, пишат нашите лирици:
отвън стихът им е красив, горещ,
а пък отвътре е суров. И е от трици...

Не мога аз от този хляб да ям.
Или пък с другите, държавата да грабя.
Там всеки прави се на най-голям!
Но никой не е по-голям от хляба.

Забравихме ли Неговия вкус?
Как чакахме Го между Магдала и Кана!
В пустинята дойде при нас Исус
и с оня хляб тогава ни нахрани.

В един забравен поетичен слог
сред пясъка отгледах морско цвете.
И в онзи ден аз дадох го на Бог -
а хляба Той ми даде във ръцете.