автор: osi4kata

Обичаш ли ме?
Или се обичаш чрез мене,
както раздавач на милостиня
с добре пресметнат жест, дето привлича
награди, благодарности и име,
и се издига във очите си,
и сам във щедростта си е повярвал,
и е потулил подир себе си следите
и жертвите, останали от звяра?
Обичаш ли ме? Или се преструваш
на рицар със излъскани доспехи,
готов да яхне святата си лудост
и да захвърли делничните дрехи?
Обичаш ли ме? Или се залъгваш,
че можеш да ме носиш във сърцето си
и ще изгубиш интерес след първото
присвяткване светкавично в небето?
Обичаш ли ме, както заслужавам?
Със всичките ми малки недостатъци,
със грешните ми някога представи
и мнения. До смърт, а не за кратко.
Обичаш ли ме, както те обичам?
До ослепяване, до стон в душата си,
до загуба на разум, еретично.
Кажи ми "да". Кажи! Ще ти повярвам.