автор: melange

Аз съм тук, на единия край на морето.
Срещу мен хоризонтът блести.
Над главата ми синият ръб на небето
под горещото слънце виси.

Идвам сутрин на плажа и бързам да хвана
тази лятна, искряща зора,
да се смеся с лъчите в морето огряно,
да поплувам напред към деня.

Да лежа, да мълча и по гръб да се нося –
чакам времето в мене да спре!
След това съм готова да пробвам разкоша
на горещото черно кафе.

После душ и в деня обичайно поемам.
Срещи, работа, шум, суетня...
Но по кожата чувствам през цялото време
на уханното лято вкуса.

Идвам вечер отново на плажа, да видя
как преливат се бряг и море,
а когато денят уморено си иде,
как нощта неусетно расте.

Аз съм тук и лежа под ръба на небето.
Свети тънка, изящна луна...
Само сутрин и вечер се срещам с поета,
който в мене мълчи през деня.