Когато компютърен вирус
се впие със зъби в хард диска,
добрата полянка на уиндоуса
с ранена повърхност изписква.
А моята папка със фотоси
прилича на смачкана лента.
Изтриват се скъпите спомени.
Откъсва се нещо от мене.
Ставаме равни със Флинстоун -
без чат, виртуални проблеми...
Вербалните звуци на словото
ме връщат във пещерно време.
Само с гласа си ще мога
ем-пе-тройки да свиря и пея.
Вместо с две точки и скоба,
ще трябва с уста да се смея...
Но аз ще си върна обидата!
През своя екранен папирус
ще хапя света анонимен
с озъбени стихове - вируси!