автор: NikolRus

приказка за деца и възрастни

Много, много отдавна, преди близо четиринадесет века,
кан Аспарух довел част от българския народ на Балканите, обединили се с българите, които брат му кан Кубер довел в земите около Охридското езеро в Македония, съюзили се със малобройните племена на славяните и траките, и обявили новата Българска държава.
Храбри войни били българите, конете им бързоноги, не препускали, а се носели като вихър по равната Добруджанска и Тракийска земя. Всички вървели с гордо изправени глави, защото са били чада на една държава със строги, но справедливи закони, където всички – българи, славяни, траки – имали равни права, а момите сами избирали момците за които да се оженят и да създадат многобройна челяд.
За няколко века България разширила границите си, които стигнали на юг до Странджа и Родопите, та чак до Егейско и Адриатическо море. Много нови територии се присъединявали към България по силата на мъдри договори с Византия, когато българските храбри войни са прогонвали нападателите на столицата им Константинопол. Въпреки това византийците били най-големите врагове на българите и много често нахлували в българските земи, като ограбвали и опожарявали богатите села и градчета.
А такова китно българско село в Странджа планина било село Ургари. Така византийците наричали селото, защото в него живеели само българи, но им е било трудно да произнасят правилно думата “булгари”, затова я видоизменили на “ургари”, което за тях означавало просто българи.
Работливи и много задружни били селяните от Ургари. Заедно орали плодородните ниви, заедно сеели и жънали, заедно празнували сватбите, а после пак всички заедно строили къщата на младоженците.
В Ургари живял и храбрият Нар – висок и едър, с буйна черна коса и красиви топли кафяви очи. Всички моми вехнели по левента, но той обичал красивата Нести от съседното село Кости. Сгодили се за Коледа и решили да вдигнат сватба третата неделя на месец май, три седмици преди жътвата.
Потеглили сватбарите от Ургари към село Кости да вземат булката, както е била традицията. В Ургари останали само децата и старците, които приготвяли гозбите за сватбената трапеза. А тя, трапезата, още от ранни зори била разпъната на мегдана в средата на селото, а край нея се гонели немирните дечица.
Улисани в играта и приготвянето на вкусните гозби, децата и старците не забелязали многобройните, въоръжени до зъби византийци, които нахлули в селото и тихомълком се промъкнали до мегдана. Кръвта се смразила в жилите на старците, децата утихнали и се скупчили до тях гледайки с изпъкнали от уплаха очички страшните свирепи византийци, които ги наобиколили, вързали децата с дебели конопени въжета, убили старците и седнали на трапезата да пируват. Само за час, изяли и изпили всичко, а после се отправили да грабят къщите. После подпалили селото и бързо препуснали към своята Византия.
А сватбарите, след като взели булката, заедно със нейните роднини се отправили обратно за Ургари. Слънцето вече залязло, а на неговото място застанала пълната месечина и безброй блестящи звездички. И тогава съзрели огнените езици и дима който се носел от селото. Хукнали в паника селяните съм Ургари. След тях боси, събули неудобните си нови обувки, хванати за ръце тичали младоженците Нар и Нести. Спъвали се, падали, ставали и пак тичали, за да стигнат час по-скоро до селото. Но докато стигнат, всички къщи вече били превърнати във жарава в средата на която пищели вързаните, уплашени до смърт деца.
Заплакали селяните, майките отчаяно затропали от крак на крак край жаравата, вдигали нагоре ръце молейки се на бог Тангра да направи чудо и да спаси децата. Гледала Нести ужасната картина и сърцето й се свило от болка. Без да мисли тръгнала боса през жаравата към вързаните деца. Последвал я и Нар. Дори не усещали парещите въглени под босите си крака.
Като видели селяните, че Нести и Нар стигнали до мегдана и развързали въжетата, с които били вързани децата, втурнали се и те през жаравата и всеки грабвал по едно детенце, за да го изведе от огнения ад. Когато изнесли и последното дете, седнали уморени в края на опожареното село. Всички с изненада видели, че въглените не са изгорили босите им крака, по тях нямало нито една рана.
Съградили отново селото си селяните, а на другата година пак на същия ден (21 май) решили да направят провалилата се сватбата на Нести и Нар. Събрали се всички на мегдана заедно със сватовете от село Кости, яли пили и се веселили до късно през нощта. Тогава Нести и Нар решили, да възпроизведат случилото се предната година, за да се помни и не се забраня никога какво е преживяло селото. Наклали огън, а когато дървата се превърнали в жарава ги разстлали и много селяни боси заиграли върху тях под звуците на тъпана.
От тогава, всяка година на този ден, селяните от Ургари и Кости се сбирали, палели огньове, а после мнозина влизали и танцували върху жаравата. В чест на красивата и смела Нести и мъжа и Нар, нарекли празника НЕСТИ-НАР-ство, а тези които се осмелявали да стъпят по горещите въглени – НЕСТИ-НАР-и. Постепенно, нестинарството се разпространило и из околните села.

Не спрели набезите на Византийците. Те не можели да се примирят с пищността, с която се празнували езическите празници в България в чест на българския бог Тангра. Мислели, ако българите приемат Христовата вяра, по-лесно ще покорят и завладеят българския народ и техните земи. Когато на престола седнал мъдрият български цар Борис, за да спре набезите на византийците, се споразумял с тях да покръсти българския народ, но в замяна да ни плащат голяма годишна рента, като им дал право свободно да строят християнските църкви по българските земи. А на народа обещал, че няма да забрани да празнуват Коледа, Бабин ден, нестинарския, кукерския и други езически празници, няма да им забрани да се закичват с червено-белите мартенички в първият ден на месец Март.
Построили византийците християнски църкви и изпратили там византийски попове за да просвещават народа в новата вяра. Надменни и фанатизирани християнин били византийските попове, със сърца пълни с омраза към всичко българско, към пищно празнуваните езически празници. Всячески се мъчили да накарат селяните да празнуват по същия начин и християнските празници. Когато видели, че това е невъзможно, решили християнските празници да се празнуват на същите дни, когато се празнуват и езическите. Така на българската Коледа византийците започнали да празнуват Рождество Христово, а на 21 май, в деня на нестинарския празник заповядали да се празнува празника на светиите Константин и Елена.
И в село Ургари имало църква с фанатизиран и надменен поп. Мислел си той, че ще успее да накара селяните да се откажат от варварския езически празник нестинарство. Денят преди 21 май ги заплашил:
- Бог ще ви накаже жестоко, ако утре вечерта не дойдете в църквата да почетете деня на светиите Константин и Елена!
- Но, вечерта ние празнуваме нестинарския празник! – отвърнали му селяните. – Не може ли литургията да я направите сутринта, отче?
- Не може, безумни неверници! Дяволът се е вселил във душите ви, защото само едни дяволски изчадия могат да стъпват върху жар и да не им изгорят краката!
- Не ни обиждай, отче, и ни остави да празнуваме така, както душата ни иска! – отвърнали селяните.
- Вече сте християни, длъжни сте да почитате християнските ритуали! Иначе, Бог ще се разгневи и ще ви накаже – живи ще ви изгори! – продължил да ги заплашва попа.
Излязъл един мъдър пра-правнук на Нести и Нар, застанал срещу попа, изпънал гордо едрата си снага, изправил глава и казал:
- Ако почетем светиите Константин и Елена, ще ни оставиш ли да празнуваме нашия си Нестинарски празник?
- Да… – колебливо отвърнал попа.
- Добре тогава! Сега си иди, отче! Ще видиш утре как ще празнуваме!
На другия ден попа напразно чакал селяните в църквата. Чакал, чакал и като разбрал, че никой няма да дойде, се ядосал и тръгнал към мегдана, където се било сбрало цялото село. Като стигнал, отворил широко очи и онемял от изненада.
С вдигнати над главите си, украсени с цветя икони на светиите Константин и Елена, под звуците на тъпана, нестинарите тъпчели жаравата и огнени искри хвърчали нагоре към тъмното небе.
Гледал византийският поп чудното зрелище. Не можел да отрече, че българите са много мъдри хора, че с ум и досетливост съчетали езическия си ритуал с християнския празник. Разбрал, че силата на българския дух е по-силен дори от огнената стихия и не може да се сломи талкова лесно, както си е мислил той.
От тогава, до ден днешен на 21 май в селата Ургари и Кости, и в много други села от Странджа планина, източна Тракия, Родопите и Македония (там където са се преселили много селяни от село Ургари и Кости) се празнува Нестинарският празник. И ако човек се загледа внимателно в танца и движенията на нестинарите, непременно ще се сети за онези изплашени, отчаяни, обхванати от паника молещи се селяни, хванали се за главите, тропайки със ситни стъпки около опожареното си село, а после втурнали се през жаравата след Нести и Нар, за да спасят децата си.

19.юли.2008 Атина

Послеслов:

ТАНГРА – името на бога на древните българи. ТАНГРА или ТанНакРа е философското триединство на понятията ТАН (вселена), НАК (човек), РА (бог).

Ургари, Ургури – старите имена на днешното село Българи.

Освен в България, в селата Българи, Кости и Бродилово в Странджа планина, нестинарският ритуал се е запазил и в някои села в Източна Тракия, Македония и Родопите, които са в днешната територия на Гърция, но тези села от столетия са били чисто български, с българско население, което се е асимилирало с гръцкото, след несправедливото присъединяване на тези територии към Гърция, по силата на Букурещкият и Ньойски договори, след Балканската и Първата световна война.