По въпроса за опазването на златната ябълка и ролята на тримата братя в този процес се дискутира отколе по нашите земи. Дискусиите се изостриха след отпадането на забраната за дискутиране на публични места, но както преди, така и сега отношението на братята към ябълката не се влияе от дискусиите.
Никой не знаеше, а и те не помнеха, коя е майка им, поради което тримата братя постоянно се псуваха един-друг, на майка. С баща им се съобразяваха всички, а най-вече те и наложеше ли се да го споменават, винаги го правиха шепнешком и оглеждайки се. Той редеше дежурствата под ябълката.
Ще попитате, защо е туй натискане за тези дежурства? Ами за златните плодове що е раждало, та ражда и днеска, туй дърво неполивано.
Сега, за змея: змей няма. Змеят е измислица на дъртият, за да обяви синовете си за юнаци, та само те да са под ябълката, да я друсат и да лапат.
Ей тъй са се наредили нищата, и толкоз. Само че от много друсане и неполиване, дървото залиня и сега на клоните му виси само една спаружена златна огризка. По тази причина и дискусиите се завъртяха около въпроса: ще ли си я разделят пак помежду се братята, или най-накрая ще вземат да се сбият и избият?
- Ха дано, ама дали?