автор: railleuse

…сиви петна
мъгла край зеницата…
Все се случва светът
не в посоката
на избраното проектиране
Тъй отдавна не съм се срещала
(дори – случайно намирала)
сред неясните сенки,
които докосвам
Ала
щом наричаш с умиране
поредна кървяща раздяла,
знай,
аз сънувах и мъртвородената среща
Беше начало. А безутешно
После сънувах тъга
Твърде дълго
И се загубих
Това пукане на леда –
също е болестно
(нищо, че лед се пука напролет)
Спомням си,
вече потъвах отдолу
…не се стига до дъно,
а другаде
И нататък “сънуване”,
за краткост,
заменяш със “кома”
Затова не пристъпвам
в очите ти
(чувал си за глаукома)
…сиви петна
и мъгла край зениците…

Вярваш ли в сънища?