автор: Lycki

Разказваш ти
историята стара
от дневника
на моята душа.
Сега с коси съм
посребряла
и живея в тъжна
самота.
Перото ти
за любовта говори
и за сладостта
на тоз нектар-
туй дали,ще може
да оспори,
който пил е вече
тоз балсам.
Сега ме виждаш
грохнала и стара,
прекършена,
опожарена
и сама.
Това се случва с всеки,
що не знае
да носи - как -
дела си в любовта.
Когато взимаш
без да даваш,
запаленият огън-
тъй гасиш,
а сред пепелищата му
неминуемо,ще страдаш,
защото няма как
любовта
да възкресиш!

05.12.08