автор: KMiddleforest

Най-страшните истории за себе си
сами си ги разказваме във мрака.
Навярно в него имаме доверие.
Той не те кара дълго да го чакаш.
Умеем талантливо да се плашим.
Умеем талантливо да изгниваме.
Тъй лесно се пречупва светлината,
а мракът тъй изглежда монолитен,
че призори аз просто ще си тръгна,
ще се стопя на утрото в мъглата -
един отчаян мъж, потънал в дългове
пред дългата ръка на тъмнината.
Какъв е смисълът да се повличаме
към тинестите си дъна, наистина,
със тежестта на своето "обичам те"?
И със съдбовността ни на туристи
в красивата държава Необвързаност,
във столицата й - Честолюбивост.
Съвсем безумно е любов да търсиш,
щом твоят гид се казва Предпазливост.
Оттук-нататък само суховеят
в нас ще забива острия си гребен.
И ще замлъкнем. За да заживеем
в най-страшните истории за себе си.