Знам "Какво" съм се родил.
Момченце малко във кувьоз.
В света студен съм се явил,
бил съм малък, гол и бос.
Знам и точно "Кой" ме е родил.
Жената с ангелски криле.
Грижата, с която ме е обградила.
Помня нежността. И бе добре.
Знам "Кога" съм се родил.
Сред зимни мрачни студове.
Ангелът с крила ме е завил.
С тялото си всеки студ отнел.
Знам и "Как" съм се родил.
Помня болка, студ и светлина.
Помня въздуха, дробовете пробил.
И радост сред стерилна тишина.
Знам "Къде" съм се родил.
Стаята със болничната чистота.
И първи дъх поех насила.
Плач, но пълен с красота.
Един въпрос в живота бе неясен.
Знам че съм роден. Кога, Къде, Какво.
Получих вече отговор негласен.
Срещнах те.
И вече знам "Защо".
Ф.