Младият друид бързо се придвижи със своя ориман до страната на тесите. Искаше да се посъветва първо с жрицата Калиста, тя разговаряше с водните духове.
- Трябва да принесеш дар на Великия воден цар на Морето на смъртта. Той обича еднорози, със златния си рог те пречистват водите и ги правят лечебни. Трябва да намериш девица, която да омае животното с песни и музика, за да го уловиш в примката си. Доведи ми еднорога и остави другото на мен.
Луу тръгна към селото с твърде угрижен вид. Можеше да помоли дъщерята на цар Акамант, но вече е влюбен в Бриджит и няма да се ожени за Ливия. Как да я помоли за услуга, с кои очи да я погледне .
- Не се страхувай синко на Слънцето. Ливия е с добра душа и ще ти помогне – дочу неизвестно откъде шепот. Завъртя се, поогледа се, но не видя никой. Все пак ставаше въпрос за оцеляването на земляните, трябваше поне да опита.
Ливия беше седнала сред своята малка градина и си сплиташе венец от цветя. Палави пеперуди кацаха по ръцете и по раменете й.
-О, Луу здравей! Как си, нещо тъжен ми се виждаш, случило ли се е нещо?
И младият друид й разказа всичко, беше напълно откровен и честен.
- Не се притеснявай братко мой, ще ти помогна на драго сърце. Да ти призная и аз имах едни грижи. Сърцето ми е пленено от младия Спарад и не знаех как да ти го кажа, а сега камък ми падна от сърцето. Утре при пълнолуние ела да ме вземеш, ще отидем в горите на Бардуса и ще имаш твоя еднорог.
В уречения час тръгнаха полека по горските пътеки. Ливия засвири на седемструнната си лира и вълшебния й глас се понесе между дървесата като нежен повей на вятъра. Около нея започнаха да се приближават катерички, сърнета, не закъсня и красивия еднорог. Тя седна на една малка полянка и животинките притихнаха до нея. Белият красавец положи глава в скута й и сладко заспа. Луу изскочи от един храст, завърза го с дебело въже и зачака златнорогия да се събуди.
Водният цар на Морето на смъртта получи своя дар и изпрати мощна конница при Гигантите. Ману Дийан водеше преговори с Ириман:
- Само при едно условие ще склоня Сребристи – ако научиш двамата ми сина на твоите тайни друидски магии. Знам, че това е забранена територия за елфите, но ти решаваш.
Старият друид се замисли, претегляше плюсовете и минусите на сделката.
- Добре Ириман, имаш думата ми – ще направя друиди от твоите нехранимайковци – засмя се гръмко и двамата мъже си стиснаха ръцете.
Елфите приготвиха вълшебните си лъкове и армия от крилати човечета пое към мястото на срещата. Луу взе с оримана стария си Учител и всички очакваха при Гигантите воините- Архангели. Ману, Луу и Ириман отправяха своите молитви към Боговете за сила и смелост в борбата. Преди изгрева на вечното Слънце Портата се отвори и светлина се разля по Земята. Бриджит сияеше в своята светлосиня ризница, високо вдигна кристалния меч и заговори:
- Воини от земята, водата и небето, обединете силите си в тази тежка битка срещу Черната ложа. Победете огъня на драконите с вода, кръвожадните вампири със сребърни стрели, а демоните с кристална енергия! И поведе огромната войска към една война в името на земляните.
Така започна истинския танц на Гигантите. Драконите бълваха огнени кълба, опожаряваха села, а Танцът на Гигантите ги преследваше. Черната ложа беше прогонена през десет галактики на една студена и мрачна звезда. Луу заживя с Бриджит в страната на Живото сърце и когато посещаваше траките- теси ги учеше на тайната на кристалите. А старият Сребърен Бог предаваше своето знание на елфите.
____
По материали от книгата "Послания от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/