автор: severianin

Отново ме предаде.
Нищо, може!
Но ме целуна като брат все пак.
По-хубаво ли е направо с ножа
да ме издебнеш в падащия мрак?

Отново ме предаде.
Свикнах вече
и на Юдея в палещия зной
живея, на предателства обречен.
От свой предаден, винаги от свой!

Не трийсет сребърника – три са много,
и ето ме, изправен пред Пилат.
Изглежда, без предателства не могат
най-близките – другар, приятел, брат...

Предаден съм!
Ще бъде цяло чудо
ако не е за мене този кръст,
ако поредният квартален Юда
на стражата не ме посочи с пръст...

Та кой не плю и кой не ме препъна?
По нещо всеки имаше за мен –
един оцет, друг жлъчка, трети тръни,
за да е пълен с болка моят ден.

Но ти бе пръв.
Добре, така да бъде!
Зори от изток ранната заря
и аз поемам. Няма да те съдя.
Не съм ти враг и ти благодаря,

защото тъй и тъй ще се умира,
но в Гетсиман сред падналия мрак,
че ме предаде – то се подразбира,
но ме целуна като брат все пак.