автор: thebigplucky

Зимата нахлу. Изстина всичко в мен.
Трябваше ли... Трябваше ли да е така студено?!
И така да провиснат раменете ми -
като след изморителен ден...
И трябваше ли с теб да сме на различни брегове?!...

Зимата остана. Изглежда за дълго ще е така.
Този свят отчаян – все аз и ти ли ще го спасяваме?!
Ти – ще разсееш поредната за мен тъмнина.
Аз – ще поръся пътя с очакване.

Зимата – разколебана мълчи.
Аз и ти – две причини, които една в друга не се побират.
Ще разгадаеш ли какво в мислите ми се крие?!
Аз – ще попитам ли – какво очите ти е навлажнило?!...

Зимата загърбена си отива.
В този свят безумен – как точно в тази виелица с теб се открихме?!
Ти някога нарисува една картина – двама сред снега, изгубени и сами.
Аз – заведох те – да я видиш...

Сега – разказвам приказки за зимата.
А приказките – кой ли не ги обича?!
Там снегът не е студен, а ледената пустош – красива.
А кибритът... -
кибритът е само символ
на онзи пламък, потърсил душите ни и озарил ги.
И поискал завинаги да е...