автор: melange

Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.

Затова набелязах в отрязъка дни
сто задачи, причини и смисъл,
ежедневни неща, магнетични мечти.
И нарочно за края не писах.

Пожелах си да имам щастлива звезда.
Любовта да ме следва и води.
Да преборя страха за ненужни неща.
Като птица света да обходя.

Да засея стъбло – да израсне дърво.
И да мога, щом падна - да ставам.
Да отгледам дете. Да направя добро.
Да съм щедра, когато раздавам.

Що живот е пред мен – все се чудя дали,
със душа, със сърце и с молитва,
ще запълня през моя отрязък от дни...
Но до края все пак ще опитвам.