Есента благородно се разстила пред мене
и настъпва сезонът с най-прекрасното време.
Блага, топла и мека, несравнима, различна,
на пастелна картина всеки път ми прилича
във оранжево, жълто, във естествено злато
от нападали листи и нюанси богати.
Сякаш някой художник през нощта е рисувал
и оставил шедьовър, да му се полюбувам.
Колко много обичам в есента да пътувам -
тя да идва към мене, с нея аз да общувам.
Мъдростта да попивам, да усещам как дишам,
във прохладните нощи да не спя и да пиша.
А запее ли вятър във дует със листата,
меки есенни капки ми закапват в душата
и ме карат да чувствам как уютно край мене,
се разстила сезонът с най-прекрасното време.