автор: sbydnata

"Нощта ражда мечтите..."

Отново го срещнах...
Мъжът от съня.
Силен, красив, надвесен над белия лист.
Готов да напише душата си.
Очите му гледат невиждащи,
отнесен във някакъв негов си свят...
Обвит от тъга,
от невяра...
Зад завеса от дим и чаша кърваво вино,
скрил ранена душа от целия свят.
Исках да го достигна.
С топли длани да сваля
една по една...
тъгата, умората,болка, невяра, страха от предателство...
Да го загърна с едничкото чувство,
което жадува -
да не остава нощем сам,невиждащ във тъмното... очаквайки Слънцето.
Не успях.
А ми е толкова скъп!