автор: estir

Липите пак се готвят за цъфтеж.
Озонът превъзбуден се насища
с нежен аромат и див копнеж,
прибират се от гурбетчийство птиците….
в едно с облаците златен дъжд
изливат мантри от любовни увертюри,
расте с тревога цъфналата ръж,
за да прикрива влюбения юли….
Контурът се изостря в слънчев прах
набъбват в диви ягоди мечтите
отхлабва примката си идолния страх,
че Бог ни е затирил сред звездите,
заложил болна генетична сплав
на грешника гръбнака се пречупва
преди да е усетил, че е станал млад,
преди да осъзнае свойта глупост……
е вече старец на ръба на пролетта,
напълно оттегчен от кръговрата скучен,
Малцина са снабдените с крила
И те са в вече в рая - скрили ключа )))