/на Росен/
в думите му съм
извадена от контекста
и останала по съдържание,
вързвам панделки от заключенията му в плитката си
оставила съм се на перото му
може да ме гримира колкото си иска,
може да ми пали цигарата
или да ме види, каквато съм
оглеждам се в очите му,
тая, не я познавам,
още не съм се запознала с нея
постоянно се разминаваме в мащабите на вселенските ни различия
в думите му съм
повече негова, отколкото себе си
обаче съм склонна да призная късогледството си
и да му благодаря
думите, думите
никого не са нахранили
но понякога режат.
а пък той ми рисува крила