автор: timon

съсък зъл във нощта,
изпилени, огнищата влачат си саждите
тишината пред моята скромна врата,
заснежена, очаква поредния жив отпечатък.
пада бавно снегът -
по прозорец рисувани пръсти.
не отмина студът -
този път е прегръщащ и нов
празен празник.
искам само да спя,
да се сгуша във своето тяло.
искам само да спя -
да изтрия студения, немия,
влачещ се камък...

/ vanitas - суета /