автор: m_space

Здравей, сърцето ми, дано не те събудих,
но нали не сме се чували отдавна…
Все бързам, в дните си се губя.
А ти, кажи ми, как я караш?

Далеч съм, нямам навик да те слушам.
Не знам, дали е само от ината.
А ти, все още ли в звезди се сгушваш,
говориш с птици и живееш в лято?

И тича ли до мръкнало хлапето-
босо, по тревите и с хвърчило?
С едно петаче в шепа, а небето
най-синьото вълшебство озарило!

А днес е сложно, казват му “модерно”
и хората във приказки не вярват.
Здравей сърцето ми, до теб приседнах
и мисля тук да си остана.