автор: nellnokia

Поставихме точка пред изречението.
В минало свършено време е някак по-лесно да се гледа напред.
Синтаксисът ни умори до синьо.
Междуметията отлетяха като неканени птици.
Няма подлог...
Определенията са вече ненужни,
допълненията - безпредметни,
обстоятелствата - опасни.
Само сказуемите още се лутат между запетаите
заедно с горчивото усещане на контекста.

Ще си напиша ново изречение;
в прав словоред,
с възвратен глагол,
без подчинени фрази.
Без въпросителни частици.
С една главна част.

И ще го пусна да се пързаля с шейната на многоточието.

С м е я с е .....