автор: severianin

“Живял съм достатъчно, за да видя,
че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”

Отново се препънах сам.
Защото
със дясното око съм замижал.
Понякога така е във живота –
вървиш през камънаци, газиш кал
и се препъваш.

Пречи ти това, че
с едно око оглеждаш пътя бял.
Аз виждам с двете си очи, обаче
жумя с едното.
Тъй съм си избрал.

Понякога ги сменям.
Но едното
е винаги затворено.
Вървя
и пътят ми е пътят към Голгота,
от падане по камъни кървя.

А остарях, косата ми сивее,
но още в младите си дни разбрах:
сред еднооки цял живот живея
и трябва да съм също като тях.

Не съм ли – ставам тутакси мишена
на злоба яростна и хули зли,
и удари се сипят върху мене.
А удар и от едноок боли!

Защото ако си различен, значи
си бяла врана или гарван бял.
Затуй вървя, препъвам се и плача,
с едно око прилежно замижал.