автор: Albatros

Ако един ден стана депутат,
ще си живея в замък без кепенци –
да гледам мама как си мре от глад,
а тати е каторжник в Освиенцим.

И Гьобелс всяка нощ от Би-Ти-Ви
да им говори колко са щастливи –
че страшното и славно „C`est La Vie”
е във това – да чейнджим смет за сливи.

Защото някой просто подмени
PIN-кода на живота на народа,
вторачени в лъжци – по цели дни –
ще пием пак студена гола вода.

А мене ще ме возят в мерцедес
към бъднините светли – в комунизма.
И най-подир от кацата с петмез,
нали съм бял човек – и аз да близна.

Родино моя, ако съм ти син,
стори така – от гняв да не треперя?
Чист да прекръстя хляба си един –
и да го дам на мама за вечеря.